ГЛАУКОМАТА – ПРОБЛЕМ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ :: Глаукома възраст

ГЛАУКОМАТА – ПРОБЛЕМ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Зрението е едно от най-важните сетива, което ние използваме за възприемане на външния свят. Различните заболявания могат да изложат на опасност това сетиво и да доведат до загуба на зрителната функция. Сред тези заболявания, глаукомата е важна причина за необратима слепота.

В момента в света има 45 млн. слепи и 180 млн. с намалено зрение. Отнесено във времето, това означава, че на всеки пет секунди някой губи способността си да вижда, всяка минута ослепява дете. Сред слепите по света 1,5 млн.са деца под шестгодишна възраст.

Без ефективни превантивни мерки броят на слепите ще достигне 80 млн. до 2020 година.

Кои са основните причини за слепота ?

Основни причини за слепотата са: катаракта, глаукома, трахома, детска слепота, рефракционни аномалии, диабетна ретинопатия, сенилна дегенерация на макулата, травми и др.

80% от слепотата може да бъде избегната: предотвратима /20% / и лечима /60 % /.

Глаукомата е основна причина за необратима двуочна слепота.

70 млн. души в света са с глаукома, от тях 7 млн. са с двустранна слепота, т.е. ослепелите са 10 % . Статистическите данни сочат средна честота на заболяването от 3 % за общата популация.

Причини за слепотата и намаленото зрение у нас са:

• Катаракта – около 50 %
• Глаукома – 10 %
• Дегенерация на макулата - 15 %
• Диабетна ретинопатия – 10 %

У нас глаукомата е приета като водеща причина за необратима слепота. Честотата й е от 2 до 5 % , като има голям брой късно диагностицирани случаи.

Средно годишно в България се хоспитализират между 3000-3600 пациенти с глаукома, от тях 1500 се оперират.

Какво представлява заболяването Глаукома ?

Глаукомата е невродегенеративно заболяване на зрителния нерв, характеризиращо се с атрофия на диска на зр. нерв, характерни дефекти в зрителното поле и прогресираща загуба на зрителна функция до слепота.

До неотдавна неправилно глаукомата се отъждествяваше с повишено вътреочно налягане /ВОН/. Повишеното очно налягане увеличава риска от появата на глаукома, но липсва прагово значение на ВОН, при което тя възниква.

В последните десетилетие изследванията показват, че глаукомните промени в зрителния нерв настъпват и тогава, когато очното налягане е в границите на статистическата норма.

Интерес представлява първичната откритоъгълна глаукома / ПОЪГ /, поради асимтомното й протичане, която най – общо се дели на :

• Глаукома с високо очно налягане
• Глаукома с ниско очно налягане - една четвърт от глаукомно болните

Кои са рисковите фактори за глаукомата ?

Като рискови фактори за настъпването й се посочват:

• Високи стойности на очно налягане
• Денонощни колебания на очното налягане
• Голяма физиологична екскавация
• Фамилна обремененост
• Възраст на пациента
• Раса
• Съдови фактори
• Дебелина на роговицата и др.

От всички рискови фактори, повишеното ВОН в най – висока степен предсказва евентуално развитие на глаукома.

Рискът от развитието на глаукома се увеличава с повишаване на очното налягане и съответно терапевтичното понижаване на същото води до ограничаване прогресивното отпадане на зрителното поле.

От 5-10 % от населението над 40 год. е измерено очно налягане по- високо от 22мм Hg. При значителен брой от тези случаи обаче не се диагностицира глаукома.

Нормално ВОН варира между 9-21 мм Hg. Зрителния нерв може да се увреди и при ниво на ВОН под 21 мм Hg. От друга стана се срещат хора с налягане над 21 мм Hg, при които не се наблюдават каквито и да било глаукомни нарушения.

Следователно нормално е това очно налягане, при което не настъпват промени в зрителния нерв / т.е. важна е индивидуалната чувствителност на нерва /.

Възрастта има важно значение за развитие на глаукома.

Повечето пациенти с елевирано очно налягане са на възраст над 40 години.

В хода на човешкия живот дори в здраво око в резултат от стареенето на трабекуларния апарат постепенно очното налягане се покачва. Едновременно с това намалява продукцията на камерна течност и поради това нарастването на очното налягане е в умерени граници. При някои хора обаче това нарастване е по-изразено. Без лечение налягането продължава да се повишава с годините. Този факт е важен от гледна точка на удължената продължителност на човешкия живот.

По литературни данни честотата на първичната глаукома е от 3 до 8 пъти по- висока при хора над 60 години, сравнена с по-малки възрастови групи.

При японците например е установено понижаване на ВОН с възрастта, докато честотата на глаукомата се увеличава.

Наследствеността като рисков фактор при глаукома, макар и с доста неизвестни, е факт. При средно 50% от засегнатите индивиди се установява болен роднина. Положителната фамилна анамнеза повишава риска от развитие на глаукома 7-10 пъти в сравнение с останалото незасегнато население.

За индивиди без очевиден генетичен риск се препоръчва профилактичен преглед за глаукома на възраст между 35-40 год. Индивиди с фамилна обремененост следва да бъдат прегледани между 25-30 год.

Съществуват данни за различна честота на разпространение на глаукомата на отделните раси. При проучване , проведено при смесено в расово отношение население, е установена 3-4 пъти по-висока честота на глаукома при черната раса в сравнение с бялата.

Въпреки, че и при мъже и при жени се наблюдават еднакви нива на ВОН, различните форми на глаукома превалират при един или друг пол. Жените са по-често засегнати от глаукома с нормално налягане.

Статистически е доказано, че пациентите с глаукома имат циркулаторни нарушения по често от здрави хора на същата възраст. Колкото по-ниско е очното налягане, при което възникват глаукомни промени,толкова по-вероятно е наличието на съдови фактори.

Описана е връзка между мигренозното гловоболие и глаукомата с нормално налягане.

Редица проучвания публикуват данни за връзка между глаукомните промени и ниското кръвно налягане.

Как да диагностицираме глаукомата?

Ранното и откриване е от значение, защото терапията е много по-ефективна в ранен етап преди още да са се появили нарушения или заболяването да е прогресирало. Въпреки, че на пръв поглед това изглежда лесно, на практика не се получава защото:

• Глаукомата може да се диагностицира само, ако пациентът редовно посещава своя офталмолог;
• Началните изменения при това заболяване понякога са трудно различими от състония, които не изискват лечение. Много често има период на несигурност дали пациентът развива или не глаукома.

Пациентът с хронична глаукома обикновено дълго време няма никакви оплаквания. Понякога офталмологът при случаен преглед се сблъсква с пациент загубил почти напълно зрителните си полета. Следователно глаукомата трябва активно да се търси и диагностицира, преди още да са се появили първите й симптоми.

В редките случаи на остра глаукома благодарение на внезапното и екстремно покачване на очното налягане, състоянието протича драматично с главоболие, гадене, повръщане, зрителни нарушения, червено око и др. Глаукомният пристъп винаги принуждава пациента да потърси веднага лекарска помощ.

Основните критерии за поставяне на диагнозата глаукома са промените в зрителното поле и измененията в очното дъно. Повишеното очно налягане се разглежда като допълнителен критерий и рисков фактор, който потвърждава диагнозата.

Лекува ли се това коварно очно заболяване?

Лечението на първичната глаукома с високо налягане не подлежи на съмнение. То е толкова по-ефикасно, колкото по-рано и адекватно приложено е спрямо всеки индивидуален случай. По отношение на глаукомата с нормално налягане, изследванията показват, че редукцията на очното налягане с повече от 30% от базовото, снижава вероятността заболяването да прогресира.

Определен интерес представлява очната хипертенсия /ОХ/, поради спора между офталмолозите при какво ниво на налягане трябва да започне лечението. ОХ е състояние, при очното налягане е повишено повече от 21 мм Нg, без промени в зрителната острота и зрителното поле, при нормален зрителен нерв и без асиметрия в двете очи.

Установено е, че от 4-7% от хората над 40 години имат повишено ВОН без глаукомни промени. Направените клинични проучвания на хора с ОХ, препоръчват започване на антиглаукомно лечение с цел забавяне или предпазване от глаукома.

Тежката и прогресираща загуба на зрение вследствие на глаукома, може да бъде предотвратена с навременно и правилно лечение и съдействие от страна на пациента.

Съществуват доказани методи за превенция на глаукомното увреждане. Най-важен е навременният преглед при офталмолог: първото посещение да бъде на 40 годишна възраст, и веднъж годишно да се извършва повторен преглед. Ако има подозрения или начална глаукома, интервалите следва да бъдат съкратени. По-ранен преглед преди 40-та година се препоръчва при фамилна анамнеза или рискови фактори за глаукома. Лечението се започва при налични симтоми за глаукомно нарушение или при ВОН > 21 мм Нg.

Основната цел на терапията е не толкова подобряване качеството на настоящия живот, а по-скоро запазване на това качество за следващите години и десетилетия.

Какъв е терапевтичният подход при глаукомата?

Терапевтичният подход при глаукома според Европейската глаукомна асоциация / EGS / е стъпаловиден:

1. Медикаментозна терапия
2. Лазерна терапия
3. Оперативно лечение

Наличието на нови мощни очни хипотензивни препарати в последните години доведе до по-ефективно лечение на глаукомата и в много от случаите прави ненужно оперативно%th