Лечение
Лечение на острия глаукомен пристъп:
Изключително важно е при пристъп да се вземат назабавни мерки.
На пациента се дава Пилокарпин (той свива зеницата и предотвратява влошаването на пристъпа) 1-2 капки през 5 мин. в продължение на 30 мин. или 1 час, а след това при спадане вътреочното налягане през 1 час. Прилагат се и дехидратиращи средства, като Манитол венозно, Дехидратин и очистващи - Глицерин, за да се намали максимално повишеното вътреочното налягане. Добре е също да се правят и топли бани на краката, отново с тази цел. По принцип трябва да се внимава в прилагането на дехидратиращите средства при диабетици и сърдечно болни. Болкоуспокояващи средства е добре да се прилагат инжекционно. Последващото лечение на острия глаукомен пристъп е оперативно.
Лечение на хронична глаукома:
Първоначално се прави опит за намаляване на вътреочното налягане чрез медикаменти.
Медикаментозно лечение
- Капки за очи – обикновено лечението започва с тях. Често срещаните видове предписвани капки за очи са:
- Бета-блокери – намаляват продукцията на течност в окото. Могат да се появят странични ефекти като ниско кръвно налягане, забавен пулс, умора. Бета-блокерите не са подходящи за пациенти с астма, бронхит, емфизем или при инсулинозависим диабет.
- Алфа-адренергични средства – намаляват продукцията на течност в окото. Възможни странични ефекти са повишено кръвно налягане, замаяност, зачервени и подпухнали очи, суха уста, алергични реакции.
- Инхибитори на карбоанхидразата – редуцират количеството на вътреочна течност. Възможни странични ефекти са често уриниране и изтръпване на пръстите на крайниците (по-често при прием на лекарството през устата). Не трябва да се използват при алергия към сулфонови групи.
- Аналози на простагландина (терапия на първи избор) – увеличават оттичането на течността. Могат да се използват в комбинация с медикаменти, намаляващи продукцията на течност. Възможни странични ефекти са зачервяване и болка в очите и потъмняване на ириса, промяна в пигментацията на клепачите.
- Простамиди – повишават оттичането на течността. Възможните странични ефекти включват лека до умерено почервеняване и сърбеж по очите.
- Миотици (Пилокарпин) – увеличават оттичането на вътреочна течност. Възможните странични ефекти са болки в или около очите, замъглено виждане, алергични реакции, потене, увеличено слюноотделяне, стомашно-чревни проблеми, късогледство, запушен нос.
- Епинефринови съединения – също повишават оттичането на течността. Възможните странични реакции са зачервени очи, алергични реакции, сърцебиене, повишено кръвно налягане, главоболие, безпокойство.
- Алфа-агонисти – имат ефект в намаляването на продукцията и повишаването на оттичането на вътреочната течност. Странични ефекти могат да бъдат парене или смъдене при приложението на очните капки, умора, главоболие, сухота в устата и носа, сънливост.
- Перорални лекарствени продукти – прилагат се когато капките за очи не спомагат за оптимизиране на вътреочното налягане. Често се предписват инхибитори на анхидразата (acetazolamide и methazolamide). Приемат се по време на хранене за намаляване на страничните ефекти, като обриви, депресия, умора, летаргия, метален вкус в устата, импотентност, загуба на тегло, образуване на камъни в бъбреците.
Лазерна трабекулопластика
След неуспех на едно или повече лекарстваза намаляване на вътреочното налягане до таргетните стойности се прилага лазерна трабекулопластика. Тя е показана при първична откритоъгълна глаукома, псевдоексфолиации и синдром на дисперсия на очния пигмент. Ефективната процедура може да доведе до понижаване на вътреочното налягане с 20-25%.
Независимо че механизмът на действие на аргон-лазерната трабекулопластика е неясен, предполага се, че този метод води до свиване на трабекуларната мрежа. Селективната лазерна трабекулопластика води до активиране на макрофагите и повлияване на функцията на пигментните ендотелни клетки.
Предимството й е възможността за многократно приложение и относително по-лесната техника на процедурата. Усложненията са: парадоксално повишаване на вътреочното налягане, ирит, хифема и образуване на периферни синехии.
Хирургично лечение
Хирургичното лечение се предприема при неуспех от посочените по-горе терапевтични методи (стъпаловидно медикаментозно лечение и лазерна трабекулопластика). Средство на избор са трабекулектомията (най-вече при първична откритоъгълна глаукома) и създаване на шънтове за оттичане на вътреочната течност.
При трабекулектомия се премахва лимбална тъкан и се създава нов път за дрениране на вътреочната течност в конюнктивална възглавничка. Последващото приложение на антифиброзни средства, mitomycin C и 5-fluouracil увеличават успеха на интервенцията и намаляват броя на усложненията (ранни и късни).
Шънтовете се правят предимно при неуспех на трабекулектомията при първична откритоъгълна глаукома, въпреки че е средство на първи избор и при други форми като неоваскуларна глаукома и глаукома след увеит.
Съществуват няколко техники (Ahmed, Baerveldt, Molteno, Krupin), при които в крайна сметка се създава тръбен шънт към предна очна камера, която позволява отток на вътреочната течност към екстраокуларен резервоар в близост до склерата.
Други по-редки оперативни методи на лечение са: аблация на цилиарното тяло чрез транссклерален диоден лазер, ендоциклофотокоагулация или циклокриотерапия. Те са обикновено последно средство на избор при очи с малка възможност за възстановяване на зрителната функция.