Доц. Руска Христова, национален консултант по очни болести:

Инвалидизацията поради глаукома у нас намаля наполовина за 5 години

12.3.2010, zdrave.net, Невена Попова

Доц. Руска Христова е национален консултант по очни болести. Ръководител е на клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.

Доц. Христова, има ли точни данни колко са болните от глаукома у нас?

Приблизително 40 000, но по наше мнение реалната цифра е много по-голяма – те са не по-малко от 60-70 000, но част от тях не са диагностицирани.

На какво се дължи тази разлика?

Профилактичните очни прегледи не са много популярни, хората нямат навик да търсят консултация с офталмолог превантивно. Нерядко в практиката си срещаме пациенти с възрастова катаракта, които просто са изчаквали „да узрее”, преди да дойдат при нас за операция. Когато постъпят за хирургично лечение по този повод се установява, че имат повишено вътреочно налягане, което налага незабавно да се приложи адекватна терапия. Това, разбира се, отлага интервенцията. Диагнозата „глаукома” е поставена по-късно и то само поради това, че болният е потърсил офталмолог по повод на друго очно заболяване.

Нека веднага подчертая, че повишеното вътреочно налягане прави всяка операция изключително високорискова и този факт не бива да се забравя.

Може ли глаукомата да се определи като социално значимо заболяване?

Да. По световни данни нейната честота е 1-3% от общата популация, а във възрастовата група след 40-50 години нараства на 5%. В света има близо 80 милиона болни от глаукома, за нашата страна вече споменах. Трябва да се знае, че нелекуваната глаукома води до слепота в 25% от случаите, а това означава, че 1 от всеки 4 глаукомно болни губи зрението си, отделно от това немалка част остават с трайно намалено зрение. Ясно е каква тежест за самите себе си, за семействата си и за обществото са тази хора.

Каква е ситуацията в България днес?

Имаме сериозни успехи в борбата с глаукомата и трябва да го отчетем. През 2003 г. 1100 болни са били първично инвалидизирани по тази причина, пет години по-късно – през 2008 броят им спада на 500, т.е. намалението и повече от 50%. Мисля, че този безспорен успех се дължи на труда и високия професионализъм на нашите специалисти по очни болести. В преобладаващата част от случаите офталмолозите проверяват и очното налягане дори и когато пациент е посетил кабинета им по съвсем друг повод – смяна на очила, алергичен конюнктивит или някакво подобно състояние. Естествено, при необходимост се провеждат допълнителни изследвания, назначава се лечение, пациентът се проследява. Моята прогноза е, че инвалидизацията поради глаукома у нас ще продължи да намалява поради причината, която изтъкнах.

В тази връзка бихте ли откроили най-важните рискови фактори за възникването на заболяване от глаукома?

На първо място – възраст, с нейното нарастване нараства и заболеваемостта, особено над 45 г. Следва фамилната обремененост – генетичните фактори, включващи наличието на глаукомно болни в семейството и рода. Наличието на миопия също е рисков фактор. Повишено внимание категорично е необходимо при хипертоници, при болни със сънна апнея и при пациенти с отклонения в липидния статус – повишени нива на серумния холестерол. Що се отнася до диабетът – мненията са различни, някои изследователи смятат, че захарният диабет не е рисков фактор за развитието на глаукома, но все пак нещата не са изяснени докрай.

Аз бих искала да се спра на един по-специфичен момент, а той се заключава в идентифицирането и доброто познаване на съдовите заболявания като рисков фактор. Такова широко разпространено заболяване например е мигрената. От практиката са ни известни случаи, в които вътреочното налягане е нормално, но поради съдовите спазми се стига до влошаване на зрителните функции. Тогава говорим за т.нар. „глаукома с нормално налягане”. В последните години в целия свят се говори все повече за нея и ние сме длъжни да отчитаме това и да насочваме професионалното си внимание към нея.

Кои други важни симптоми не трябва да се пренебрегват?

Искам да акцентирам върху нещо много съществено - опасностите на вродената глаукома. Тя се проявява много рано при децата и се дължи на запушени дренажни пътища на окото. Очите на детето стават големи и много родители дори се радват, че това е така. В действителност става въпрос за компенсаторно увеличаване на обема на очната ябълка. Едва когато върху роговицата започнат да се появяват мътнини и окото посивее, родителите обръщат внимание и търсят очния лекар. Моят призив към всички майки, бащи, баби и дядовци е: навреме се посъветвайте с очен специалист, ако случаят с вашето дете е такъв.

Другите две големи групи глаукоми – първична (с открит и закрит ъгъл) и вторична – като следствие от туморни заболявания, възпалителни процеси и травми, се познават отлично от нашите офталмолози и се лекуват с всички модерни познати в света подходи. У нас са регистрирани медикаменти от всички прилагани лекарствени групи – те могат да се прилагат самостоятелно или комбинирано. При липса на ефект се пристъпва към лазерно лечение, а ако и то не даде резултат се прибягва до хирургична интервенция. Важно е да се знае, че проследяването на болните с глаукома е за цял живот.

Днес отбелязваме Световния ден за борба с глаукомата. Какво е вашето послание по този повод?

Този ден съществува в нашия календар по идея на Световната глаукомна асоциация и на Световната глаукомна пациентска асоциация. Замисълът е да бъде заострено общественото внимание към едно заболяване, последиците от което не са никак безобидни. Аз съм свидетел на все по-нарастващ интерес към проблемите на глаукомата както в медицинските среди, така и сред хората. Бих искала това да продължи и да работим все по-усърдно в една и съща посока.

Болницата, в която работите, днес отвори врати за безплатни профилактични прегледи за глаукома. Какъв е според вас ефектът от подобни инициативи?

По принцип – положителен. Не можем да прегледаме всички, но можем да заострим вниманието към проблема. Поради големия интерес обявихме още един допълнителен ден на отворените врати – 19 март. Болницата ни бе първата, която реализира тази идея и аз съм благодарна на болничното ръководство за подкрепата и съдействието. Същевременно много други болници също откликнаха на инициативата и това е един факт, който трябва да получи най-висока оценка и признание.